Обелиск (от старогръцки: οβελιςκος – „ръжѐн“, „шиш“, „острие на нож“) е висок каменен паметник с 4 еднакви трапецоидни страни, особено типичен за Древен Египет. Обелиските обикновено са монолитни, тоест са направени от един единствен камък.

Първият, за който се пазят сведения, е от епохата на фараона Усеркаф, ок. 2500 години пр.н.е. Смята се, че египетските обелиски са били с позлатен връх (т. нар. пирамидион) и на тях се е гледало като на седалище на слънчевия бог. Пред храмовете на слънцето от епохата на V династия стоял по 1 обелиск, а пред тези от епохата на Новото царство (XVIII – ХХ династия) – по 2. Предполага се, че това разположение отначало е прието заради симетричността и едва по-късно преминава в слънчево-лунна символика, т.е. единият стълб е свързан със Слънцето, а другият – с Луната като небесни светила.